Гостенка
О, сладка завист! Писък на сълзите.
Извайваш в мен с гнева си синева.
Добре дошла си (или пък орисана) –
със пълна чанта щедрост. Ах, беда!
Тъй стилна си, зад маска (жалко) –
от мнима правда, глупост, суета...
Не ти се сърдя никак, моя Малка,
че гледаш ме с очите на страха.
Налях ти вино. Хляб съм ти изпекъл.
Душата ми ти нося пълна с грях.
Вземи, опивай се, но ах… полека –
дано запомниш колко пъти мрях.
И колко раждах се, за да не видиш
плещите ми, приведени от срам,
и гръмко смях се… Но защо не пиеш?
Достойнство също има някой грам...
...Харесва ли ти? Питаш за мезето –
то всъщност беше в моите гърди.
сега на чвор прилича. Да, сърцето...
Май разговорът вече не върви.
Защо си тръгваш? Ето ти леглото.
Легни до мен,( така дълбоко спя).
Пък после, може със парче олово
да изиграеш твоята игра.
© Силвия Илиева All rights reserved.
.
