ГРАДЪТ
Пропит от завистта на вековете,
като троскот злобата расте.
С каквото име да го назовете,
градът е не пораснало дете.
По улиците песоглави клюки хапят.
Закърмен с подлост е градът.
Тук милостта към хората е сляпа.
… Но в него сянката си ще вградя.
© Мимо Николов All rights reserved.
Но нищо, може да се оправи с един клик 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
