Градът ще се събуди засиял
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак,
цветя от скреж ще цъфнат по стрехите.
Врабецът ще попита с цвъркот: —"Как,
възможно е? Къде ли дворът скрит е?"
Ще скрие мръсотия, локви, кал
снегът, вървящ на котка по следите...
Градът ще се събуди засиял,
по детски чист, игрив и любопитен.
От клоните на старите елши
по улиците звезден прах ще пада...
Дано пречисти нашите души
и ни измоли милост и пощада.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
