Jul 26, 2005, 11:32 PM

Графоманско

  Poetry
1.1K 0 3
Музата ми - прелестно момиче,
днес е Вяра, вчера Жени, утре Ана.
Весела, комична и трагична...
Мечта за мен, за графомана.

Поглежда днес с маслинени очи,
вчера с цвят на недопечено кафе,
утре ще са сини дълбини
или зелени - меко кадифе.

Редя куплети, рими всеки ден.
Господи, не питай кой ги срича...
Аз пиша, в мен поета е роден,
читателят е в друга зона - ничия.

Дали ще пляска или ще ръмжи...
Това е негово исконно право.
От рими днес главата ми гъмжи,
комплексите си с тях ще утолявам.

Текстът ми - невероятна красота.
Напъните ми... идейно преродени...
Графоманско ли ще е, ако в ръжта,
днес легне новата ми Муза - Джени?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...