Грехът е прекрасен
Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал,
че любовта боли, когато е безмерна?!
Тъй беззащитно слабо тялото ми е
да понесе товара нежен
на несподелимите вълнения.
Оная амалгама от вълшебства,
понесли ме върху безсмъртието
като видение.
Когато ме целуваш по очите,
душата ми си свива пролетно гнездо
във клоните на твоята душа,
за да изпее слънчевото щастие.
Когато ме погалиш със гласа си -
от белоснежните вълни
на океана му се сътворявам,
обожествена в любовта.
И все не ми достигат думи
да изкажа мистерията, спотаена
във сърцето ми.
Благослови ме да съм смеха
в градината на тръпните ти устни
и под смокинята на чувствата
да ти призная, че прекрасен е греха...
© Диана Кънева All rights reserved.
