Когато любимият си отиде, а не можеш да го спреш,
ти искаш с него да потънеш, желаеш да умреш.
Когато той се върне, ти не можеш да разбереш -
да го отблъснеш ли отново или пък шанс да му дадеш?
Дали ще може шанса да приеме?
Дали ще бъде променен?
Дали отново ще те накара да пиеш черна отрова всеки ден?
Раздвоена скиташ в нощната тъма, тъгувайки
пишеш този стих,
но искаш или не искаш, плачейки
ще стигнеш само до извода: "Аз се уморих",
ще тръгнеш без да осъзнаеш,
че можело е шанс да си дадеш,
че щастието твое може би дошло е?!
Твой ред било е да живееш,
но това след време ще го проумееш!
Ще откриеш още истина една:
... Връща се само любовта, която е заслужена!
... Връща се само истинското чувство,
връща се красивото изкуство...
Изкуството да победиш себе си и страха.
Изкуството да започнеш наново,
да не се страхуваш от любовта,
да не чакаш всичко наготово!
... Пропуснатите възможности ни карат да се чувстваме зле, поради възможната пропусната победа, но да бъдем оптимисти - може би пропускаме загуба!