Грижливата гора

Когато есента, сред тюлени мъгли,

нашари планината със своите бои,

тогава, като майка засмяна,

гората, с шарена премяна,

грижливо завива земята

с дебелия си килим на листата.

Да спинка на топло всяко зрънце

докато пролетното слънце

пак погали с лъчи земята,

южнякът засвири песничка в гората,

с нея събуди зрънцата от сън

да покажат главици нявън -

млади фиданки в горица,

по поляните зелена тревица.