Когато есента, сред тюлени мъгли,
нашари планината със своите бои,
тогава, като майка засмяна,
гората, с шарена премяна,
грижливо завива земята
с дебелия си килим на листата.
Да спинка на топло всяко зрънце
докато пролетното слънце
пак погали с лъчи земята,
южнякът засвири песничка в гората,
с нея събуди зрънцата от сън
да покажат главици нявън -
млади фиданки в горица,
по поляните зелена тревица.
© Никола Яндов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
