Паметници на смъртта,
с кръстове от мрамор,
сутрин плачат в самота
и танцуват с вятъра.
Духове на мъртви тела,
с пресни гробове,
нощем се разхождат голи
и флиртуват с дявола.
Гробища потънали във суета,
с компания от черни врани –
животът тъне в нищета,
но живите... „кучета ги яли”.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
