Там, далеч извън града,
където диво вятърът пълзи,
опрял в земята силни колена,
юноша проливаше сълзи.
Букет притиснал до гърдите,
той гледаше със поглед плах
и с мъка спомняше си дните,
за любовта, превърнала се в прах.
Купчина пръст и паметник от мрамор,
издигащ се зловещо над пръстта,
пред свитите нозе на Амор,
почиваше навеки любовта. ...