Гърбица
ГЪРБИЦА
Аз мразя да се гледам отстрани
и знам, че никак няма да харесам
как влача денк с потулвани вини
и с дребни, но спестени жестове.
Не знам кога безкрайно задлъжнях
към другия – пропусках важни срещи.
Защо дъждът напразно изваля
в следобеда на юлския горещник.
И сянката ми гърбица преви –
и както и да се обръщам – тегне,
прихлупва ме към мокрите треви
и тегли ме надолу – за последно.
Какво спестих? Спечелих ли? – Едва
душата ми се влачи – бездиханна.
Остана ми да преклоня глава,
наместо някой да рече: – Осанна!
Прегръщайте – без повод и без срам,
пуснете всички думи – да политнат.
И този свят – довчера глух и ням,
ще бъде опрощаваща обител.
© Валентина Йотова All rights reserved.
