ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Oct 14, 2009, 9:30 AM

Ха, обърни се Луна!

  Poetry » Other
796 0 14

/ по Звенцов /

Короните на тополите подпират небето.
Към Луната протягат ръце.
Най-желаното в живота ми, най-приетото
от нея осветено лице...

Отново си с мене, до моето рамо.
Разтапяш се, като мъгла.
Исках да кажа две думи само,
но се мълчи под Луна...

Млечният път отново привлича,
а е в агония обичта...
Как те обичам! Как те обичам?!
До взривяване на кръвта...

Моите устни дълго не пусна.
Цяла трептеше от страст.
Беше прекрасно, беше и вкусно.
Беше Мъж, Жезъл и Власт...

Падаха листи от бели тополи.
Страст беше. Жажда. Жена.
А пък Луната ни гледаше голи...
Ха, обърни се Луна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0