Oct 14, 2009, 9:30 AM

Ха, обърни се Луна! 

  Poetry » Other
583 0 14

/ по Звенцов /

Короните на тополите подпират небето.
Към Луната протягат ръце.
Най-желаното в живота ми, най-приетото
от нея осветено лице...

Отново си с мене, до моето рамо.
Разтапяш се, като мъгла.
Исках да кажа две думи само,
но се мълчи под Луна...

Млечният път отново привлича,
а е в агония обичта...
Как те обичам! Как те обичам?!
До взривяване на кръвта...

Моите устни дълго не пусна.
Цяла трептеше от страст.
Беше прекрасно, беше и вкусно.
Беше Мъж, Жезъл и Власт...

Падаха листи от бели тополи.
Страст беше. Жажда. Жена.
А пък Луната ни гледаше голи...
Ха, обърни се Луна!

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Идея си нямате момичета колко много мога да обичам, а още повече че обичам само една!Много ви благодаря! Зем.
  • Обич си е!
  • Ласка, ласка си , но очите ни са другаде...
  • красиво като лунна светлина
  • Мимче, ти знаеше от самото начало...
  • Красота и страст!
    Великолепно е, Зем!
  • Благодаря ви приятели! В този сайт срещнах много обич, срещнах и завист, срещнах и омраза. В сърцето ми е една жена която винаги ще обичам, независимо от всичко и нищо няма да попречи да е така!Достатъчно е понякога да чуеш любимия глас и той да те кара да си жив - много от вас са го описали в стиховете си...Чух я. Това ми стига, когато самият аз си недостигам! Плача за вас - необичаните! Зем.
  • Така е - под луна се мълчи. Нека си гледа!
  • Ех, тази стара и вечно млада луна! Поздрави чудотворецо!
  • Еми обърни се де!Прекрасно е Зем!Зареди деня ми!
  • Браво, Зем!
    Поздравления!
  • И аз харесах!
  • Много ми хареса стиха! Поздрави!
  • Уникален стих си сътворил, Зем! Разпилял си всички отломки на обикновената телесна нежност и си въз-вдигнал Любовта над границите на желано присъствие чак до ...самоосъзнаването И, че е притежателка на свой собствен Свят! Поздравления!!! За мен беше огромно удоволствие...
Random works
: ??:??