Баба Зима пак дойде
с топла рокля и бомбе.
Шал наметнала е бял
и герданче от кристал.
Поразтръска шала тя
и от него полетя
сняг парцален и студен
със снежинки украсен.
Поразстла го по земята,
да се радват и децата.
После викна "фиуу" на глас,
писти блеснаха завчас.
- Хайде, малки и големи,
грабвайте шейни стъкмени.
Да се спуснем с весел смях
по пързалката, без страх.
© Таня Мезева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
