Apr 14, 2010, 10:37 PM

Хамлет [не] играе хамлет

  Poetry » Other
1.2K 0 4

здравей верлен това съм аз рембо

и хамлет [не] играе хамлет

в някаква градина

там където няма имена

 

а имам правото да замълча

 

 

да аз ще пропътувам всичките

об[р]ичания за да

събера под тях

парчета от самия себе си

като

мозайка на сезан

 

 

и новите писма

които пиша

пощенските гълъби

са въздух помежду ни

въздух за умиране

 

 

и явно е

настъпил някакъв суров

и сух сезон

на глухите глухарчета

на тихата

памукова

апатия

 

 

да телефонът ми

надгробна плоча

е замлъкнал

все

по-силно

и по-силно

с всяка следваща минута

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...