Умиращи слънца и грешни монахини,
младоженци в черно и поет без рими,
пищящи хора - от болка,
може би,
или от вечната умора, че някак си са още живи,
пленяващо момиче и огън от желания,
момче на колене пред нея, разкъсван от мълчание...
Залязващо от изток слънце и пълзящи птици,
и пищно погребение на мъртвите меланхолици...
© Димо All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
