Умиращи слънца и грешни монахини,
младоженци в черно и поет без рими,
пищящи хора - от болка,
може би,
или от вечната умора, че някак си са още живи,
пленяващо момиче и огън от желания,
момче на колене пред нея, разкъсван от мълчание...
Залязващо от изток слънце и пълзящи птици,
и пищно погребение на мъртвите меланхолици...
© Димо All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
