Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие,
в тревите вятър стихва укротен,
с щурчетата говори си на Вие,
невярващо разказва им, че в мен
безпаметно е влюбен мракът вече,
додето съмне и се мръква вън.
Луната в пръстен той превръща вечер
оброчен е, но винаги насън...