Aug 6, 2019, 1:23 AM

Хавайска приказка 

  Poetry » Landscape
1210 3 2

 

Хавайска приказка...

(поема)

 

...а цяла нощ Стихията ни мята

по хоризонтите от бряг на бряг,

но сутринта пред „Рая на Земята”

развяхме сънни корабният флаг...

 

Една ранѝла, стрелкаща се птица

на мачтата за малко се смирѝ,

а Слънцето изкочило с жълтица

във утринната свежест я дарѝ...

 

Невероятно синьо е небето,

а Океанът: още е по син...

... А Островът пред нас е -- и чието

привличане е с чар необясним!...

 

Разнася Вятър облаците бели,

разхвърля бавно по брега вълни,

и тук стихии диви са лудели

в нощта на угасените звезди...

 

Щом утрото подпърли Океана

полъхна тиха прелестна тъга

и ставаха вълните все на пяна

преди да се разбият във брега...

 

... Здравей Хавай!... Уелкам!... И „алóха– *

в красиво утро, сбъдната мечта!...

И в прелестната своя суматоха

грабни ме в необята на Страстта!...

 

Смутен очаквам твоите момичета

с чаровен тен катó „ кафѐ о`лѐ :

и със гирлянди от цветя накичени,

и свежи като „ ново божолѐ **

 

... Назад в Безкрая чезне необята,

към мен върви Чаровница една

тя по красива е и от цветята,

но с мамеща далечност на звезда...

 

Пред нея вятър разпилял желания

с феерия вълшебна от цветя,

пилее закодирани послания

от чудната фиеста на страстта...

 

Защото по тропическите острови

и Времето е със забавен ход,

и се живее весело и просто,

а любовта е: начин на живот.

 

За ветровете ширини любими

вълните блъскат островния бряг

сърфистите по тях неуморими

се носят със неспирният им бяг.

 

А в полунощ по Ловните полета

ще дойдат всички Стари боговѐ

и не една потънала корвета

ще търси тук спокойни бреговѐ...

 

... А Залезът в Хавай е ритуален

в мигът когато с луди светлини

на хоризонта вятър заиграл е

разбунил океанските вълни...

 

И гледката е толкова вълшебна,

че помниш я поне един живот:

божествена, магична, извънземна

с космическият нѐин произход...

 

... А случва се: в един пореден тласък

там Слънцето допре ли до вълна

зелен да е последният отблясък

преди да мине мълнийно в нощта...***

 

... Една далечна плачеща китара

протяжно стене във испански строй

навярно някой, нейде, изневяра

опитва да лекува със запой...

 

(Да би могъл сега да ме попита –

о, бих му обяснил, че няма как:

това, което с чувствата отлита –

със нова страст да се завърне пак!...)

 

...А аз по плажа тръгвам си с Онази

Чаровница, където и да ѐ --

животът ми омесва се с фантазии,

та за това не питам: Накъдѐ?...”

 

Така навярно раждат се легендите

моряшки за крайбрежните жени,

разказвани по кръчми от последните

моряци оцеляли във беди...

 

... А Островът полека се събужда

и гаснат светлините на нощта,

и с идващият ден сега възбужда

се обичайната му суета...

 

И цялата красива алогичност

обсебваща във градският пейзаж

Полѝнезийската му екзотичност

е смесила със моден камуфлаж...

 

Красиво агресивните реклами

са денонощно винаги нащрек

илюзии предлагат и измами...

Все пак сме : В Двадесет и първи век!...

 

Понеже баровете не затварят

и просто въртележка са безкрай,

във утрините ранни в тях отмарят

любители на нощния Хавай.

 

Мъжете се заглеждат отегчени,

разсеяни, не виждащи почти,

че и флуидите са уморени

от толкова разголени жени...

 

... но във Хавай легендите са живи,

илѝ пък оживяват през нощта,

когато хиляди жени красиви

облечени предимно със цветя:

 

изпълват улиците и площадите

и плажовете с плискащи вълни...

... А страстни са във полунощ наградите

раздавани от младите жени...

 

18.03.2017. Едно време в Хавай

*алóха: е най -- известната дума в Хавай. Може

да означава и ”здравей”, и „довиждане”.Също така

може да има значение на „любов” и „обич”.Използва

се и в различни комбинации. Поради многозначителността

и популярността на думата, и Хавайските острови

често се наричат: Щатът Алоха.

**”Новото Божолѐ”: (Божолѐ нуво) е червено вино от

френсикя регион Божолѐ в Бургундия.Младо вино, което

се пуска за продажба само 6 седмици след края на

гроздобера.Изнася се по цял свят: свежо младо вино

с плодов вкус и розово виолетов оттенък.

***последният залязващ слънчев лъч за части от

секундата може да стане зелен, като зелена мълния.

В моряшкия фолклор се говори за „Зеления залез” и за

щастие очакващо всеки видял го.

Но той се случва само на 1000 год. веднъж!...

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??