Хедонично
Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак
до каменните стъпала на ада...
Градът е мъж с одраскана ръка.
Очите му са огнени и страшни.
Край устните до бръчката безумна
пулсират тежките му вени.
Ранени
са фасадите в душата му.
Зад тях таят се хиляди предчувствия…
Нощем
градът е хищен като котка.
И жълти светофари се оглеждат
в луна, изсъхнала от дим.
С прощално огънче припламва
недопушена цигара,
а непонятната ù ярост
от някой вход вмирисан
изпълзява…
… докато кротко спим…
Нощем
обърнат е светът наопаки,
асфалтът е постеля за звездите.
Тревата със оплезени езици
нарязва смешните ни сънища
и разпродава топлите парчета
на уличните гладни псета.
Те давят се с еротиката в тях.
Прозорците пък пръсват се от смях,
присвити хитро и търгашки
разтягат дограми от алуминий.
Градът ни дебне като паяк,
с коварна мъдрост ни привлича.
Утехата е дрога за наивници.
И няма как да се развикам
– Ще спите вечно!
Вратите и сърцата да отворим,
танцувайки под звездопада на липите,
издишали житейската умора,
досадата от скучните съседи.
Градът е мъж с галантност неприкрита.
Прикоткайте го само леко.
Сияйната му щедрост като щрих
да драсне в тъмните ни мисли.
Зората е измамна като мухъл,
а нощем
този град е дансинг за чаровници.
Да счупим всичките часовници.
Потънали сред топлия му ритъм
и в пулса трескав на нощта
оттук потеглят звездните експреси
по коловоза на душите.
© Валентина Йотова All rights reserved.
