Димитрия двори мела
сухи листи, жълта шума.
Ален кон за път извела
и на млади братец дума:
„Хей, Димитре, братко мили,
яхвай скоро конче буйно.
Виж, гори заесенили,
в бъчви зрее вино руйно.
Хей, кожуха топъл мятай,
бяла, доведи ни зима.
Сняг да напои земята
,,вредом берекет да има.“
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
