Oct 26, 2023, 8:07 PM  

Hеонови сълзи 

  Poetry » Landscape
254 4 5

Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.

Пореден ден върви в тълпите гъсти,
а вятър под яката му се сврял
с прохладните си и умели пръсти,
превръща му душицата в кавал.

И свири. Нажален сълзици рони,
неонови пак старият фонтан...
А сгушен в оголяващите клони
сънят се люшка, тих и непозван...

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??