Feb 21, 2021, 10:13 AM

ххх82

  Poetry » Love
855 1 0

                                 На Емо

На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя 
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя.

 

Ти, наша печал, невъздържано нежна.
Целувки, проблеснали в здрача.
Разискрен кинжал е страстта неизбежна.
Пресъхнах....не мога да плача.

 

Телата се търсят отчаяно бели.
Душите сами се намират.
Дъждът от сълзи все вали безпределно.
И ангели капки събират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...