Хиляда и двеста слънца̀
Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена
и събличай душата без слово.
Не отричай, че няма искра
там, където е пламък любовен.
Под небето, приятелю, спри
и помахай, преди да поемеш,
накъдето заспиват звезди
и се сливат щастливи, без време.
Представѝ си зелена трева
и усмивка, която те връща
към хиляда и двеста слънца̀,
засияли над родната къща.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Благодаря Ви за прочита! 
