И хиляда в криво
огледало да те гледат,
и милиарди на сърцето
в трена да положиш,
На любимият си
да останеш вярна –
Можеш!
Ала душата светла
в мрака непрогледен
заслепена пада,
призванието свое
на земята щом отложиш!
А човекът тук
затуй е сложен,
на любовта вселенска
да разпръсква светлината!
02. 09. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
