И хиляда в криво
огледало да те гледат,
и милиарди на сърцето
в трена да положиш,
На любимият си
да останеш вярна –
Можеш!
Ала душата светла
в мрака непрогледен
заслепена пада,
призванието свое
на земята щом отложиш!
А човекът тук
затуй е сложен,
на любовта вселенска
да разпръсква светлината!
02. 09. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
