Дръзка сипкава нотка в гласа
хипнотично засяда в душата.
Прелетяла отвъд непозната
вис неземна, реди чудеса.
Трепка с клепки сияйна луна,
белолика пазителка свята
на изконния ред на земята
и непреходната светлина.
Нечовешки звъни песента,
узурпира докрай сетивата,
телепатия сменя словата
и извайва от огън слънца.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
