Слънчице навън пече
и към плажа ме влече.
Може и в гората хладна
да се поразходя бавно.
Мама пък ме изненада
и пред мене книжка слага.
- Мите, днес я прочети,
ученик си, знаеш ти!
Мила мамо, не така,
няма да чета сега,
че ваканцията, зная,
време е да си играя!
Книжки, молив и тетрадка
скрил съм в шкафчето на батко.
С всички сили ще чета,
щом пристигне есента!
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
