Холивудски екшън
или
В началото бе Чък (Норис)
... и е задължително –
всички мъже са красиви,
мускулести (без да е прекалено).
Естествено – чувствителни
и - естествено –
могат да цитират
поне двама философи
по памет,
а гадният тип
често си пада
по класическа музика
или колекционира
произведения на изкуството.
Главният герой - то се подразбира -
е от „добрите”,
макар че избива поне трийсетина
от „масовката”,
бори се за загубени
или обречени каузи,
което накрая се оказва
печеливша стратегия
и почти винаги
грабва около милион в зелено
(плюс- минус)
и задължително момичето.
А момичето!!!
Тя е толкова крехка,
красива,
с огромни нежни очи,
вълнисти смолисто черни
(или руси) коси,
дълги като тексаска магистрала
и притежаващи странното
свойство
винаги, ама винаги
да си стоят лъскави и подредени,
освен в „онези моменти” ;)
(а понякога дори и тогава).
Каква жена!
Със стил, с вкус,
умна и прозорлива...
Когато е нужно,
може да шофира влекач (или прицеп)
или да издигне хеликоптер.
Ако се наложи,
ще скочи през два-три вагона
по покрива на влак,
който
(за повече напрежение в действието)
се движи...
И веднага след това –
любов и изгаряща страст!
Без „Боли ме главата!” или
(примерно )
„Натъртих се при скачането от влака.”
А той геройски стиска зъби
с превързани ребра,
аркада на веждата
и счупен (или навехнат)
крайник
(по избор)
А ние гледаме,
излегнати по
фотьойлите.
Той – с бирено коремче,
изнервен от „тъпата работа”
и предвиждайки действията
на героите
(„Тоя сценарий аз съм го писал!”).
И аз –
с десет кила отгоре
след раждането и
с отрязана коса –
за по-практично.
Вместо пълнител на лъскав патлак,
сменям памперси,
които понякога имат ефекта
на граната със сълзотворен газ.
Не можем да цитираме
философи –
само детски смешки
и „бисери”,
и имаме колекции от
сметки и неспечелили фишове
в нощните шкафчета.
Това пък е нашият екшън -
скучен за филмиране.
© Валентина Драгнева All rights reserved.
Поздрав