Хоризонтът на огледалото
Огледало, мой приятел верен,
никога не ми изневери.
Даже в ден пропит от облак черен,
с мен живота кратък сподели.
Винаги ме галеше с надежда,
не продаде вярност, слава, чест.
Сменяха се краски и одежда,
но не се прокрадна злобна вест.
Търсеше баланса на везната
и не даде време на гнева.
Винаги възраждаше жената
и закриляше с любов честта.
Изкатери билото на хълма
и прозря божествения знак.
Режисира безконечно филма
на жена с копнежи на хлапак.
Младостта с душата вечно спори,
а пък ти я носиш към предел.
Искам да отключиш в мен простори,
да приема съдбоносна цел!
© Наташа Басарова All rights reserved.
