Dec 15, 2007, 1:34 PM

Хотел

  Poetry
640 0 5

Усещаше как  потъмнял от болка

човекът пише редове до нея,

бюрото  дърпащо се моли

да не запомни стиховея.

В съседство шампанско и блаженство

разстилаше безбрежност  между двама,

апартаментът бе за младоженци -

орозовяващ семейната измама.

Отдолу чуваха се крясъци,

поредните за седмици престой,

небето в океан от блясъци

поемаше гротескно всеки бой.

Последният етаж мълчеше  вяло,

днес подочу - за празници е резерве.

Хотелът  беше боядисан в бяло,

 а вътре - многоликост в цветове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...