Храм
Всеки в своя храм
душата си вградил е.
И на своя бог любим
мечтата свята подарил е.
В моя свиден храм
обич в благоухание се носи
и пред олтара на душата
сърцето в молитва проси.
Морна тука спирам аз
утеха кратка да подиря
и коленичила пред твоя лик
обичта си нежна да открия.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
