Храмът
разпятие господне
вечност
с орисията съпътствани
горим
от обикновените неща взаимствани
се лъжем
че възкръсваме и ние
а всъщност прошка
никой не е дал
съдникът ни гледа
как щастливи
напускаме с букет
запалили свещица тънка
за стотинки
обител тясна
всъщност необятна
а чака той хвалебствений
на някого добро да сторим
и само тъй
от злото да се изцерим
това е храмът в който сме желани
а не в палати и дворци
с дарения за нови необяти
модерни църкви и икони
свещи като букови дървета
агнета наречени курбани
и що неверующа паплач клета
йощ за дан от немощ
на олтара трупа
спаси ги горестний
небето е свидетел
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
