Умнотиите привършват се.
Глупостта е пак на мода.
Простотии куп извършват се.
Изоставаме с разплода.
Днес сред бедните най-гладни сме,
но на гол тумбак с пищови.
За пари и служби жадни сме –
за възход не сме готови.
И се питаме, пък знаем
кой краде и кой дои ни.
Храним куче, да ни лае –
вече двадесет години.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
