прахта от старите обувки
си забърсах..
ризката си овехтяла
позагладих...
потна от спомени..
внимателно побелялата брада
избръснах.
носталгична вратовръзка вързах
пръстенче си сложих
(да съм по-чаровен)
фешън очилца надянах
даже се изкъпах
(за първи път това лято)
стъпвах смело по земята
(като дон кихот)
всичко беше тъй прекрасно
хората се радваха
едни се усмихваха
други бръчкаха лица
пфу какъв съм мамин
убавец...
© Христо Манчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
