Хвана ли ръцете ми
Х В А Н А Л И Р Ъ Ц Е Т Е М И
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш?
Идвах аз при тебе и готова
бях да бъда твоята мечта.
Вярвах и в пътеката си нова,
исках с тебе да я извървя.
Ти две сълзи търкулнати остави,
надеждата и празнитеп ръце.
Обърна се и скоро ме забрави.
Далечен бряг достигна без сърце.
Сега какво – беля ли ти е нужна?
Върви си там, от гдето си дошъл!
В сърцето ми забравата се спусна.
Мястото отдавна друг е взел.
© Стойна Димова All rights reserved.
