Hяколко стиха – на връх на игла
Хайде, кажи, ако знаеш защо ми е,
този покров от оловно небе?
Физика, химия и анатомия,
нерви оголени. Обич не бе.
Хайде, реши, ако можеш загадката,
колко сме взели, кога и дали.
Колко ли вечности траеше кратката
моя заблуда – от обич боли.
Хайде, омитай се! Вземали, давали,
няколко стиха – на връх на игла.
Адът в душата ми, с тристата дяволи,
в рай да превърна. А бих ли могла?
Хайде, че време е! Скрий се зад ъгъла.
Храброст намериш ли, само поспри.
Ако изкусно съм себе си лъгала,
теб ще излъжа, по-вещо дори.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ви!
