И...
Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери
всички кòзи пътеки, издран като мене от сипея,
нажежени до бяло, жигосват душата химери...
Казва: — Тъмно е, знам. Ти ръката ми само напипай я.
И макар, че вървим уж все заедно, пак ни разделят,
кръстопътните вени, преплели житейските ручеи.
Но се търсим и зная – ще бъде април (и неделя),
и ще падне звезда, пожелала любов да се случи... И...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
