И без пета
Отчаял се е много, гледам:
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято,
тъче последния си хал.
- Щом гаргите в главата ти са ято...
Отчаяно погледна ме поетът
с третинка муза без перо:
- Симфония заформя се проклета,
чете се вече моето ребро.
- Спокойно, зимата не е сираче,
сестрите – хали, братята – от лед.
Позакърпи протритото чорапче.
... И без пета, поетът е поет! 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
