И дращи лятото...
Пожълтели билети,
останали от
първото представление,
от последното тръгване.
Разпръсната яркост,
снимка на Чаплин,
който знае...
А онзи пиян тип ме пита:
- Какво е да си нямащ?
- Копеле!
Разпръснати очаквания,
или просто...
Желания –
живот под слънце и
под луна.
Нормално е
да
помниш...
Да пишеш...
Да пиеш...
Есен.
Във здрач върви,
под бавна събота
един от ....
хората.
Купува вино
и цигари,
И
после...
пие вино,
в стаята,
а тя е бяла
болна –
жалък пес,
и ДРАЩИ някак
самотата
по вратата ми,
защото свърши
ЛЯТОТО...
И искам спомени,
и искам.....
По дяволите да върви
и лятото,
и всичките мечти!
Билетите са жълти,
мой човек,
и циркът е далече...
Пияният ме пита:
- Какво е да си нямащ, Хенри?
А аз мълча…
И после
викам
бармана.
- Какво да бъде?
- Нещо силно.
А барманът налива
още
слабост…
останали от
първото представление,
от последното тръгване.
Разпръсната яркост,
снимка на Чаплин,
който знае...
А онзи пиян тип ме пита:
- Какво е да си нямащ?
- Копеле!
Разпръснати очаквания,
или просто...
Желания –
живот под слънце и
под луна.
Нормално е
да
помниш...
Да пишеш...
Да пиеш...
Есен.
Във здрач върви,
под бавна събота
един от ....
хората.
Купува вино
и цигари,
И
после...
пие вино,
в стаята,
а тя е бяла
болна –
жалък пес,
и ДРАЩИ някак
самотата
по вратата ми,
защото свърши
ЛЯТОТО...
И искам спомени,
и искам.....
По дяволите да върви
и лятото,
и всичките мечти!
Билетите са жълти,
мой човек,
и циркът е далече...
Пияният ме пита:
- Какво е да си нямащ, Хенри?
А аз мълча…
И после
викам
бармана.
- Какво да бъде?
- Нещо силно.
А барманът налива
още
слабост…
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
