И го гледам отстрани
Стремя се да не преча на съдбата.
И никога не гледам в чуждата паница.
Смирено се преплитам със тълпата.
Сабя не сече преклонена главица.
Не пасвам в калъпа на всяка концепция.
Преструвам се, че вярвам на измислици.
И тайничко събирам си колекция
от "приятели" със титлата двуличници.
В навалицата съм безлична мисъл.
Днес не е модерно да си скромен.
Да даряваш човечност е липса на смисъл,
защото светът ни от алчност е болен.
Препълнени гуши се пукат кат гниди.
Аз още ти вярвам, а ти ме лъжи!
Съвестта си завивам в пашкул от обиди
и си кротувам, да не бия на очи.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
