И когато слънцето залезе,
и сложим пердетата тежки
да има кой тихо да обича
непокорното в нас и нашите грешки.
И когато студът се прокрадне,
и грижовно покрие те в мрака
да има в кой нежно да легнеш,
да те обича топло, без мярка.
И когато зората срамежливо надниква,
и животът на ново изгрява
да има с кой да живееш,
и черните дни с любов да озарява .
© Айше Али All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
