stenli499 (Станислава)
291 2626
Oct 6, 2012, 3:48 PM

И листата помнят тази есен 

  Poetry
763 0 12

 

---

 

На времето Тайната - важна персона,
в сърцето ми място си има -
и как да забравя за дълго сезона,
превърнал ми лятото в зима...

... луната се смееше жълто-ехидна,
два есенни рога извила
над малката къща и дворчето свидно,
заспало в мъгливата свила.

Попивах с очи наранения кестен -
превита, прегръщах земята,
осъмвах на устни с най-тъжната песен,
а пиех любов от недрата.

С ръце в листопада под стария орех,
аз търсех в черупките спомен,
и скубех звезди, и до видело порех
небето с плача си бездомен.

Прелитах по здрач в незабравена есен
и с длани подавах от хляба
на жълти листа с тежка памет и плесен -
сиротна, до гроба на баба...

 

---

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??