И листата помнят тази есен
---
На времето Тайната - важна персона,
в сърцето ми място си има -
и как да забравя за дълго сезона,
превърнал ми лятото в зима...
... луната се смееше жълто-ехидна,
два есенни рога извила
над малката къща и дворчето свидно,
заспало в мъгливата свила.
Попивах с очи наранения кестен -
превита, прегръщах земята,
осъмвах на устни с най-тъжната песен,
а пиех любов от недрата.
С ръце в листопада под стария орех,
аз търсех в черупките спомен,
и скубех звезди, и до видело порех
небето с плача си бездомен.
Прелитах по здрач в незабравена есен
и с длани подавах от хляба
на жълти листа с тежка памет и плесен -
сиротна, до гроба на баба...
---
© Станислава All rights reserved.
