И любовта, и омразата -
все от сърце.
По овразите стръмни
пълзим.
Ден из ден
серийно
се умъртвяваме,
сетне възкръсваме
по един.
И по правило златно -
щастие търсим
(ако има, все пак, правила).
От светия Граал
лъжичка да вкусим,
да е червена кръвта.
И по пътя
обратен -
да се влеем в тълпата.
Светлина от копнеж
да дарим.
Да поникне трева
от стъпката
сляпа
на щастливия
жив пилигрим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
