И любовта, и омразата -
все от сърце.
По овразите стръмни
пълзим.
Ден из ден
серийно
се умъртвяваме,
сетне възкръсваме
по един.
И по правило златно -
щастие търсим
(ако има, все пак, правила).
От светия Граал
лъжичка да вкусим,
да е червена кръвта.
И по пътя
обратен -
да се влеем в тълпата.
Светлина от копнеж
да дарим.
Да поникне трева
от стъпката
сляпа
на щастливия
жив пилигрим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
