...и мухата става...Слон
Битовизми, нервни кризи,
как обичат да крещят.
Нашите кирливи ризи,
като змии сега пълзят.
Камъни, от думи тежки
и душевни синини.
Битието - проби, грешки,
куп вменявани вини.
И прежулил е ярема,
вратовете ни, съвсем,
насериозно пак се взема,
дребният наглед проблем.
Любовта ни на парцали,
мига. Но ще издържи.
След семейните скандали,
въздухът се освежи.
Малко ще понамирсва,
къщата ни на озон.
Но понякога ти писва
и мухата става...Слон.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
