Sep 18, 2011, 11:02 PM

И отново ще съм твоя

  Poetry » Love
847 0 1

Ще бъда книга с приказен роман, на погледа ти пак ще се любувам,

ще бъда огънчето на свещта и отново с тебе ще флиртувам.

Ще бъда чаша със какао, отново устните ни ще се слеят,

ще бъда твое огледало и птичките, които пеят.

 

Ще бъда слънцето небесно и ще светя аз любовно,

и с лъчите си горещи ще те докосвам аз  греховно.

Ще бъда нощната луна и тялото ти нежно ще погаля,

светлината си по теб ще разпилея и  любовта ти ще разпаля.

 

Ще съм легло и топла завивка, ще бъда нощта и нежна усмивка,

ще бъда утринна роса,  ще бъда пролетни цветя,

ще съм пролетен дъждец , ще бъда капките в пороя,

ще викам, плача и крещя. Но отново ще съм твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дева Тарейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...