Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха,
зад Дунава – световен кръстопът.
Богатство преживяла и разруха,
все търсеща заветния си път.
Със векове – и бляскави, и тъмни,
със радости, страдания и гнет.
В едни години – със хамбари пълни,
а в други – даже без трошица хлеб. ...