И пак сме само двамата,
и пак не знам какво да пиша.
Започвам с радости и смях -
тъгата във врата ми диша.
Дали виновен е дъждът отвън,
или вината в мен крещи?!
Предателка ли съм?! Или съм
в плен на мойте мечти?
О, Да!!! Вината е на шоколада!
Със страст изяден - забранен.
Но, Боже, как изпълва ме с наслада!
Тъга - отивай си от мен!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up