...и попътен вятър.
Аз обичам тишината на нощта
и всеки ъгъл в празната ми стая,
димът без мирис на свещта ,
угарката, която в мен догаря.
Обичам сенките наметнали покоя
с воали от безумно примирение.
И пътят неотъпкан към безкрая
на моето безсмислено падение.
Обичам всеки път да се завръщам,
а тази стая легнала в мълчание
да ме посреща там все по – същата,
да ме обгръща с нежно покаяние.
Аз обичам тишината на деня
и всеки миг от пътя на душата.
Бездомният потъне ли в съня
и дом си има, и попътен вятър.
© Николина Милева All rights reserved.
