Не е последен този влак, грешиш –
щом аз съм тук, не е последна гара.
С теб двамата напред ще продължим,
на приказката ще допишем края.
В човешката любов сезони няма.
(Понятие е само старостта.)
Не съм измислица, не съм измама –
аз идвам да ти върна пролетта.
Повярвай – и мигът ще оживее.
Поискай ме – ще стъпим в младостта.
И тези релси винаги ще пеят,
че тука се е сбъднала мечта.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
