Не е последен този влак, грешиш –
щом аз съм тук, не е последна гара.
С теб двамата напред ще продължим,
на приказката ще допишем края.
В човешката любов сезони няма.
(Понятие е само старостта.)
Не съм измислица, не съм измама –
аз идвам да ти върна пролетта.
Повярвай – и мигът ще оживее.
Поискай ме – ще стъпим в младостта.
И тези релси винаги ще пеят,
че тука се е сбъднала мечта.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
