И се вричам в младостта до живот...

Poetry » Philosophical, Other

551 0 1

Не ми спестява нищо животът...

Парчета градят душата ми цяла.

Умората идва всеки път с тропот...

Но все още съм оцветена в бяло.

За да изписвам бъдещи тръпки

и с много обич радост да творя.

Нищо, че блестят кръпка до кръпка.

За всичко в живота си благодаря!

© Павлина Христова Петрова

Разтварям шепи да греба покрай мен – спомени, импулси, мечти... и накрая се чувствам опустошена... Но между това има шеметни мигове... Едно мисля, друго правя... (не че това, което мисля, не го правя...) и все ми се изплъзва пълното удовлетворение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

Поздравления и от мен!

2020-12-23T18:02:06+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0