И ще бъде прекрасно...
Ще остана заключена в моето лято
(пренасити душата с тъга всяка зима).
Ще съм топла вълнá. Песъчинка, която
се загнездва на меко в сърцето на мида.
Да се люшкам в ръцете на залез от юни
и на юлския изгрев искри да подклаждам.
А през август във мен три звезди ще се влюбят,
и ще блеснат в небето - надути и важни.
После двете с луната по вино ще пием
(тя е моя приятелка много отдавна).
С една бърза комета есента ще премине -
птиците и щурците от деня да открадва.
И тогава във слънце моя свят ще затворя,
ей така - пъстро лятна и без да порастна.
(за морето оставям прозорец отворен,
за да влиза при мен)...
Е, не е ли прекрасно?!
© Деа All rights reserved.
