Jan 9, 2011, 12:57 PM

И слънцето с тъга ще се отрони... 

  Poetry » Other
778 0 36

 

 

 

И СЛЪНЦЕТО С ТЪГА ЩЕ СЕ ОТРОНИ...



Ще ромолят звездите с цвят на спомен,

когато те изпраща обичта ми.

И слънцето с тъга ще се отрони,

до тебе просълзено ще застане.


Душата на баща ми ще наднича

над рамото с очи на незабравки,

когато аз на гроба коленича

със жито за почернените мравки.


Рисувам с думи снимка. От... тогава.

Но болката изпепели ме вече.

Подскочил от трагичната представа,

дъхът ми с ужас в пропастта се свлече.


Държа ръката, двете плитки сплела,

и стискам в шепа детските усмивки.

След татко всичко беше ми отнела

съдбата... Но след мама как ще свикна?






 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??