И светлината проговори
Светът живее в блокове изстинали.
Душите ни - в затворените стаи.
Проплакват там любовите отминали.
Ключалката на самота ухае.
Стените вкаменени са и плачат.
Боята се разтича в мъртва влага.
Река от прах по мебелите влаче
на спомена бездушната тояга.
От другаде се носят само крясъци.
Приличат на гласа на черни врани,
оглозгали душа до кървав блясък,
проскубали пера от тежки рани.
Но качвам се по стълбите с надежда
над мене светлина да проговори.
И в тъмното накрая се процежда
жадувания лъч, Всемир разтворил.
© Цветето Б. All rights reserved.
